Въпроси и отговори

ОТГОВОРИ НА ВАШИТЕ ВЪПРОСИ

Тук може да прочетете професионалните ни становища по конкретни казуси. Ако в публикуваните становища не откривате отговор на въпрос, който да е близък и приложим във вашия случай, не се колебайте да ни изпратите запитване.

Документиране на продажбите от онлайн търговия чрез издаване на фискален бон

Документиране на продажбите от онлайн търговия чрез издаване на фискален бон

Електронната търговия има своите специфики от гледна точка на документирането на продажбите, във връзка с което възникват въпроси относно издаването на касови бележки.  
В общия случай задължението за документиране на продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон е в зависимост от начина на плащане от страна на клиента. Задължение за регистриране и отчитане на продажбите/доставките на стока или услуга чрез издаване на фискален бон е налице, когато плащането е извършено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. В тази хипотеза попада и случаят, при който плащането се извършва чрез наложен платеж.
Когато плащането се извършва с пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор търговецът няма задължение за издаване на фискален бон. Следва да се има предвид обаче, че считано от 1 юни 2021 г., при този начин на плащане е налице изискване на клиента да се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко следната информация: наименование и адрес за кореспонденция на задълженото лице; идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК на задълженото лице; наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; обща сума за плащане и начин/и на плащане.

Алтернативен режим за регистриране и отчитане на продажби
Лице,  което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби, вместо с фискален или системен бон, чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от фискално устройство (ФУ) или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с (т.е. най-малко на изискванията в т. 2, 3 и 7 от Приложение № 29 и
за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта - чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18. 

Лицата, които отговарят на горепосочените условия и желаят да се възползват от алтернативната възможност, са задължени:

 да подадат в НАП информация съгласно приложение №33 от Наредба №Н-18. чрез електронната услуга с наименование Информация, подавана от лице по чл. 3 от Наредба №Н-18/2006 г., извършващи продажба на стоки/услуги чрез електронен магазин  в портала за електронни услуги на НАП, достъпни с КЕП;
задължително да попълнят информацията, посочена в т. 7 от приложение №33 на наредбата:  методи на плащане, предлагани от електронния магазин;  доставчици на платежни услуги (ДПУ), с които лицето има сключен договор за предоставяне на виртуален ПОС или с които има сключен договор за получаване на плащания чрез виртуален ПОС на доставчик, свързан с платежна сметка на доставчика; уникален идентификатор на търговеца в системата на доставчика на платежни услуги (Merchant ID), платежни сметки, по които задълженото лице получава плащанията от продажби на стоки или услуги, независимо дали са свързани директно с виртуалния ПОС, предоставен на лицето от ДПУ, или са сметки, по които се превеждат сумите, постъпили през виртуален ПОС на ДПУи др. – подробно.: в т. 7 на приложението. 

Важно: При подаване на посочената по-горе информация на електронния магазин се присвоява уникален номер, който се вписва в изпращаното на лицето електронно съобщение – потвърждение (чл. 52т, ал. 1 от Наредба №Н-18.)

да регистрират и отчитат всяка продажба на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити – чл. 52о, ал. 1 от Наредба №Н-18:
-наименование, номер и дата на документа; 
-данни за лицето, извършващо продажбата;
-уникален номер на клиентската поръчка;
-референтен номер на финансовата трансакция;
-наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки/услуги, единична цена, обща -сума за плащане и начин/и на плащане;
-двумерен баркод (QR код) съгласно приложение № 18а, съдържащ информация за продажбата – подробно: в чл. 52о.

Да предоставят на клиента  издадения документ за регистриране на продажбата по електронен път
За всеки календарен месец да подават към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно Приложение № 38 от Наредбата, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Стандартизираният одиторски файл се подава чрез електронна услуга с наименование "Стандартизиран одиторски файл от лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18/2006 г ." в портала за електронни услуги на НАП, достъпни с КЕП.
Файлът следва да съдържа уникалния номер на електронния магазин, както и да съдържа логически и аритметично коректна информация, верността на която се проверява при подаване през електронната услуга. 

Подаване на стандартизиран одиторски файл 
Наименование

Наименованието на услугата в портала за електронни услуги на НАП е „Стандартизиран одиторски файл от лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18/2006 г.“ 

Кой подава информация?

Стандартизиран одиторски файл подават лицата, които:

-извършват продажби чрез електронен магазин и
-желаят да се възползват от възможността да не издават фискален бон за неприсъствени плащания с дебитни или кредитни карти от фискално устройство (чл. 3, ал 17 от Наредба №Н-18/2006 г) и
-изпълняват определени изисквания, подробно описани в Алтернативен режим за регистриране на продажбите при неприсъствени плащания.

Каква информация се подава?
Всеки месец към НАП се подава стандартизиран одиторски файл, съгласно приложение №38 от Наредба №Н-18/2006 г., съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през предходния календарен месец.
Файлът следва да съдържа уникалния номер на електронния магазин, както и логически и аритметично коректна информация, верността на която се проверява при подаване на одиторския файл през електронната услуга. 

Как се подава?
Стандартизираният одиторски файл се подава само и единствено чрез електронната услуга с наименование „Стандартизиран одиторски файл от лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба №Н-18/2006 г.“, която е достъпна с квалифицираан електронен подпис (КЕП) в портала за електронни услуги на НАП. 

Срок за подаване
Информацията се подава ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Фискални устройства, СУПТО, е-магазини

Доходи от интернет. Данъци в интернет.

Доходи от интернет. Данъци в интернет.

Когато получавате приходи от Интернет, законът ви задължава да ги декларирате и да плащате данъци. 

Какво е онлайн търговия
Онлайн търговия e покупко-продажба по занятие с цел печалба на стоки или услуги, която се осъществява основно чрез електронни магазини, онлайн платформа /Amazon, eBay/, платформа за обяви /OLX, Bazar.bg/, социални мрежи /Facebook, Instagram/ и други подобни. Ако продавате стоки или услуги в интернет, трябва да знаете, че от гледна точка на данъчното законодателство, тази търговия не се различава съществено от това да продавате в стандартен магазин. 

Кои продажби на стоки с наложен платеж се облагат с данъци и кои не?

Освободени от облагане са доходите от продажбата на лични вещи - вещи, които са закупени за лично ползване, а не с цел да бъдат препродадени или да бъдат използвани в производството на други вещи, предназначени за продажба и реализиране на печалба. Подаването на данъчна декларация от физическите лица за приходите от продажбата на такива вещи не е задължително.   
Продажбата на стоки, закупени с цел последващата им продажба и реализирането на печалба, представлява търговска дейност, доходът от която подлежи на облагане. Възможно е продажбите да са извършени от лица, които не са търговци* по смисъла на Търговския закон, например:такива, упражняващи свободна професия (художник, който продава творбите си в интернет като ползва услугите на пощенски оператор);от физически лица, упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите (занаятчия, който продава изработените от него народни носии, накити и др.) продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети. Получените доходи изрично са посочени като облагаеми в закона, т.е. данък се дължи дори, когато става въпрос за еднократни продажби. Само ако съответните вещи са придобити по наследство, то доходите от продажбата им не подлежи на облагане. 

*Според Търговския закон, търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.

Деклариране на доходи от онлайн търговия

През 2021 г., в  предварително попълнената данъчна декларация ще са достъпни данните от наложени платежи, с които НАП разполага за осъществените през изминалата година продажби в интернет. В случай, че доходите от наложени платежи подлежат на облагане, гражданите ще трябва да ги декларират в съответното приложение. 

Доходите, получени при продажба на стоки/вещи, закупени с цел препродажба или произведени с цел продажба (т.е. за търговска дейност) подлежат на облагане и следва да бъдат декларирани в Приложение № 2.
В случай че става въпрос за продажба от физическото лице, което получава доход от друга стопанска дейност в качеството му на земеделски стопанин,  упражняващ свободна професия или занаятчийска дейност, получените суми се декларират в Приложение № 3.
При продажба на произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети от физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, доходите се декларират в  Приложение № 5
Доходите от продажба на лични вещи, които са освободени от облагане по силата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, не се облагат и съответно не следва да се декларират. Лицата, които желаят, могат да посочат тези доходи в Приложение № 13.

Размер на дължимия данък, срок за деклариране и плащане

С годишната данъчна декларация гражданите сами определят дължимия от тях данък за доходите, който са придобили през предходната година. 

Физическите лица, които по занятие купуват стоки с цел да ги препродадат, т.е. действат като търговци, са длъжни да се облагат по реда, предвиден в данъчния закон за едноличните търговци. Те се облагат с 15 % данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. Срокът за деклариране е до 30 юни 2021 г. като в същия срок следва да се внесе и дължимият данък.  
В останалите случаи, когато доходът се декларира в Приложение № 3 или в Приложение № 5 облагането е с данък върху общата годишна данъчна основа, чиято данъчна ставка е 10%. В тези случаи срокът за деклариране на доходите, както и за внасяне на дължимия данък е 5 май 2021 г. 

Примери за онлайн продажби на стоки, които подлежат на облагане и такива, за които няма данъчно задължение   

Физическо лице произвежда мед, като една част от него използва за лично потребление, а друга продава с обяви в интернет. Доходите, които лицето е получило от продажбата на произведения от него мед са облагаеми. Тези доходи трябва да бъдат декларирани в Приложение №3 на годишната данъчна декларация.
Художник продава творбите си в интернет – той също трябва да декларира получените доходи в Приложение № 3.
Занаятчия продава чрез обяви в интернет изработени от него народни носии, накити и др. – доходите също трябва да се декларират в Приложение № 3.
Физическо лице, което не е регистрирано като търговец, купува 200 телефона и ги продава чрез обяви в интернет на други физически лица. В този случай лицето е действало като търговец, независимо че не е регистрирано като такъв, поради което доходите следва да се декларират в Приложение № 2 като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец. 
Физическо лице продава чрез обяви в интернет старите си мебели, битова техника или стария си смартфон, колело, телевизор, старите си дрехи или обувки и др. В тези случаи става въпрос за продажба на лични вещи и доходът е необлагаем. 
Не са облагаеми и доходите от продажба на вещи, получени по наследство или завет.
 

Какви са изискванията за получаване на Формуляр А1?

Формуляр А1 удостоверява, че дадено лице работи в една държава членка на ЕС, а се осигурява съгласно законодателството на друга държава членка на ЕС. Той ще ви реши проблемите със социалното осигуряване при работа в различни страни от ЕС.

МИЛАДО ООД е специализирала в процедурата за издаване на Формуляр А1 при командироване на служители в чужбина за повече от един месец.

Какви са изискванията за получаване на Формуляр А1?
Принципът при осигуряването е, че то трябва да се извършва съгласно законодателството на страната, в която лицето полага труд. Когато се полага труд в повече от една държава в ЕС, се прилагат правила, спрямо които се определя приложимото осигурително законодателство, т.е. спрямо законодателството на коя държава да плаща осигуровки, като същевременно да се запазят правата му в другата държава.

Законодателството за Формуляр А1 е приложимо, ако се полага труд в друга държава от ЕС за повече от един месец и максимум до 24 месеца.

Ако имате фирма със седалище в България, но командировате ваши служители да работят в друга страна от ЕС за повече от един месец, следва  да се определи приложимото осигурително законодателство. За да се приложи българското законодателство и да ви издадат Формуляр А1, трябва да се докажат определени задължителни основания, някои от които са:

Минимум 3-4 месеца да е извършвана дейност на територията на България в същата сфера, в която ще се командироват служители.
Към момента на входиране на искане за издаване на удостоверения А1 поне 25 % от оборота на фирмата, спрямо общия, трябва да е реализиран на територията на България, с български контрагенти, за предходните 12 месеца или от момента на стартиране на дейността.
Поне 25 % от персонала, зает в основната дейност на фирмата, трябва да продължи да упражнява труд в България, а останалата част може да бъде командирована.
Горните изисквания доказват обичайно осъществяване на дейност на територията на България, за да е приложимо българското законодателство. Целта е да се ограничат злоупотреби, при които се регистрира фирма в България с единствената цел служителите да се осигуряват спрямо българското законодателство, а дейността да е изцяло на територията на друга държава от ЕС.

Други изисквания за издаване на Формуляр А1 при командировки са:

Да се запази правоотношението между командированото заето лице и работодателя.
Не се разрешава да се командироват с Формуляр А1 служители с цел да заместят лица, чийто срок на командироване е изтекъл.
Кой издава Формуляр А1?
В България въз основа на Приложение 4 от Регламент № 987/2009 компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 и да издава въпросното удостоверение А1 е Националната агенция за приходите (НАП). След поискване Формуляр А1 се издава от компетентната териториална дирекция на НАП по реда на Регламент № 987/2009 и Глава дванадесета от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

С какво можем да ви помогнем да получите Формуляр А1?
Можем да ви консултираме как да получите Формуляр А1 за приложимо законодателство по отношение на социалното осигуряване при командировки за период повече от 1 месец. С ваше съдействие можем да подготвим документите и да ви представляваме пред НАП във връзка с издаване на удостоверение А1. За ваше улеснение и сигурност, плащането на повечето такси при нас се извършва едва след като има реален резултат.

Няма да можем да ви помогнем за издаване на Формуляр А1 за международни шофьори и служители на кораби, които плуват на територията на повече от една страна.

Нашето възнаграждение
Консултацията се заплаща за всеки започнат час в размер на 60 лв./час.

Подготовка на документи и представителство пред НАП във връзка с командироване на служители за работа в друга страна членка на ЕС – 250 лв. такса ангажимент. От тази такса се приспадат платените консултации по същия казус.

При одобряване на фирмата за получаване на Формуляр А1 във връзка с командироване на служители за работа в друга страна членка на ЕС – 300 лв. Т.е. ако по някакви причини бъде отказано, тази такса не се дължи.

Получаване на Формуляр А1 – 60 лв. за всеки Формуляр. Например за Формуляр А1 на 3-ма служители се доплаща общо 180 лв.

Мога ли да открия фирма докато съм в майчинство, да работя в нея и пак да си получавам майчинството?

Въпрос :
Работя на постоянен трудов договор. В момента съм по майчинство и искам да регистрирам фирма на мое име. Въпросът ми е мога ли да работя в собствената си фирма? Или ако фирмата се регистрира на името на мъжа ми мога ли да работя в нея? По точно ме вълнува какво се случва с майчинството ми?

Отговор :
Ако лице, осигурено за общо заболяване и майчинство на едно основание към деня на настъпване на риска, по време на ползване на отпуск поради бременност и раждане и получаване на парично обезщетение за периода от 135 до 410 календарни дни започне работа по трудов договор с друг работодател, това не е пречка да продължи да получава парично обезщетение в пълен размер. Съгласно чл. 46, ал. 3 от КСО, паричното обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Забраната за изплащане на паричното обезщетение се отнася само за периода на отпуска за бременност и раждане до 135 календарни дни, тъй като отпускът за този срок се разрешава от здравните органи с болничен лист. От текста на разпоредбата следва, че забраната не се отнася за периода на отпуска след 135-те дни, който се разрешава от работодателя по заявление на майката. Започването на работа по граждански договор също не е пречка за получаване пълния размер на обезщетението, тъй като лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, не подлежат на осигуряване за общо заболяване и майчинство – по аргумент от чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО.
Лицето има право да получава парично обезщетение за бременност и раждане в пълния размер за времето на ползване на отпуск от 135 до 410 календарни дни по основанието, по което е било осигурено за общо заболяване и майчинство към деня на настъпване на риска, и в случай, че по-късно за него възникне осигуряване като самоосигуряващо се лице (т.е. да работи във собствената си фирма). Без значение е дали лицето ще се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт или по свой избор ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство.

Може ли трудоустроено (с решение на ТЕЛК) лице да бъде назначено на граждански договор?

Трудоустроените лица не са с нищо по-различни от останалите. Могат да бъдат назначавани и на граждански и на трудови договори. Единственото, което следва да се съобрази, е дали поставената работа/задача може да бъде извършвана от това лице. Често по ТЕЛК-овете е посочено какво не може да извършва трудоустроеното лице

Плаща ли се данък за ЕООД или ООД, което не работи?

Въпрос :
Когато открия ЕООД и не не работи – плаща ли се някакъв данък на края на годината?
Отговор:
Ако Вие регистрирате фирма и не извършвате никаква дейност през годината (нямате издадени или получени фактури), то тогава към края на годината не дължите никакви данъци и осигуровки. Единственото задължение към края на годината е да подадете  декларация, че не сте осъществявали дейност за изминалата година пред НСИ и да публикувате в Търговския регистър - декларация за липса на дейност . Така декларирате пред държавата, че не сте имали дейност.

Трябва ли да подавам данъчна декларация, ако работя на едно място на трудов договор, а на друго – на граждански?

Въпрос:
Здравейте, пиша Ви с един въпрос относно сключване на граждански договор. Водя се на работа с трудов договор на пълно работно време, но ще започна допълнителна работа, на която трябва да подпиша граждански договор за услуги с личен труд, въпросът ми е: трябва ли да подавам годишна данъчна декларация
Отговор: 
При сключване на граждански договор задължително се внасят осигуровки, освен ако работодателят Ви по основния трудов договор не Ви осигурява върху максималната осигурителна сума, а тя е 3000 лв. на месец за 2021 г. В случай че брутното Ви трудово възнаграждение е 3000 лв. и повече, не би следвало да внасяте осигуровки за гражданския договор, а единствено данък. Ако заплатата Ви по трудов договор е по-малка от 3000лв., Възложителят по граждански договор трябва да Ви удържа, след приспадане на нормативно признати разходи, осигуровките, които са за ваша сметка и освен това заедно с тях трябва да внесе по сметки на НАП и тези, които са за негова сметка. Отново се внимава осигурителната сума общо от гражданския и трудовия Ви договор да не надхвърли3000 лв. След удържане на осигуровки и данък се получава и чистото възнаграждение, което трябва да Ви се изплати. При всяко изплащане е необходимо Възложителят да Ви предостави Служебна бележка и Сметка за изплатени суми. Следователно отговорът на въпроса Ви дали трябва да довнасяте осигуровки е: Не, защото те би трябвало да са внесени от Възложителя Ви още при изплащане на възнаграждението Ви по граждански договор.
Относно другият Ви въпрос за подаването на данъчна декларация: Да, трябва да подавате данъчна декларация, ако сте получили възнаграждение по граждански договор и ако е необходимо да довнесете данък. Ако е необходимо, защото е възможно възложителят ви по граждански дговор да е внесал авансово целия дължим данък, това зависи от времето, през което са ви изплатили възнаграждението (за последното тримесичие на годината не се внася авансов данък), и от това дали ползвате данъчни облекчения.