Choose a Language:
 
АНКЕТА
Бихте ли платили за онлайн консултантска услуга?
Не.При никакви условия.
Да.
Да. Всяка услуга си има цена.
   
НОВИНИ
17-08-2010 13:49
Каква е цената на втората пенсия?
Има ли сектор, който да е силно засегнат от кризата, но въпреки това печалбите в него да се увеличават? Има. Това са задължителните частни пенсионни фондове. Въпреки че заради бурята на финансовите пазари през последните две години доходността им се понижи значително, печалбите на дружествата, които ги управляват, се увеличават постоянно. Как става това - с постоянни задължителни парични потоци от заетите и максимални начислявани такси от дружествата.

Правен проблем няма, има морален

От бизнес и правна гледна точка проблем няма - компаниите събират разрешените по закон комисиони за управление на средствата на осигурените. От етична и морална обаче има - като резултат от управлението към момента парите на осигурените намаляват, но фондовете продължават да начисляват същия процент за това управление, както и преди кризата.

Цифрите към юни, публикувани от Комисията за финансов надзор, еднозначно очертаха картината - вноските в задължителните универсални фондове са намалели с 5.4% до 292 млн. лв., доходността по тях е минус 2.87%. Вноските в професионалните фондове (които са с много по-малък дял) също падат, доходността и при тях е отрицателна. В същото време печалбата на пенсионните дружества се е увеличила с 28% до малко над 10 млн. лв., зад което стои ръст в приходите от инвестиционни такси.

Обясненията на бранша са следните: правят го, за да поддържат резерви и заради неяснотата ще има ли и какви точно промени в законовата база. Последното по техните думи не позволява да се направят разчети за по-дългосрочен период, от които да се види дали и с колко може да се намалят таксите. В момента горната им граница се определя от Кодекса за социално осигуряване.

Дружествата могат да работят и на по-ниски нива,  но всички предпочитат да вземат максималното, позволено от закона. Дори когато показват отрицателна доходност, както е от почти две години насам, задължителните фондове пак събират - и то най-високата - такса за управление на инвестициите. Чисто финансово това води до допълнително намаление на доходността по партидите на осигурените.

Консенсус за промяна в инвестиционната такса

Точно за годишната инвестиционна такса, която е максимум 1% от осигурителните вноски, има консенсус сред управляващите дружества, че трябва да се промени. Изпълнителният директор на "ДСК - Родина" Николай Марев коментира пред "Дневник", че би било логично инвестиционна такса да се събира само при положителна доходност, както е при доброволните фондове.

Това обаче не трябва да изключва възможността компанията да събира и други такси, за да има средства за управление и издръжка и при по-продължителен срив на финансовите пазари, посочи Марев. "Има неща, които не са в обхвата на нашето действие – ако например трябваше да събираме такса само при положителна доходност, през 2008 г. щяхме да имаме много малко приходи и трябваше да уволня персонала си. След това кой ще управлява парите на осигурените?", каза Марев.

Според изпълнителния директор на ПОД "Алианц България" Страхил Видинов може да се мисли и за въвеждане на задължителна положителна доходност на пенсионните фондове, която при срив на пазарите да се гарантира чрез техните резерви. В този случай според Видинов има логика да остане и постоянната инвестиционна такса, а фондовете, които осигурят на клиентите си по-висока от задължителната доходност, да получат право да си начислят по-висока такса за този период.

Поне от две години се мисли за административна промяна на таксите. Тогавашното ръководство на Комисията за финансов надзор (КФН) се зае да подготви промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), с които да задължи дружествата да събират по-малки такси. Подготовката на текстовете обаче се проточи до смяната на правителството и те така и не бяха приети.

Неясноти в бъдеще време

За компаниите от бранша заплахата си остава. "Заплахата от административно намаление на таксите кара много дружества да седят и да чакат", коментира Даниела Петкова, изпълнителен директор на най-голямата пенсионна компания - "Доверие". Според нея целият бранш е единодушен, че размерът на таксите трябва да се променя само на пазарен принцип, а не да се задава от закона.

Сходна законодателна, но от друг порядък причина посочи и изпълнителният директор на пенсионна компания "Съгласие" Милен Марков – все още Кодексът за социално осигуряване не е уредил с какви резерви трябва да разполагат дружествата, когато започнат да изплащат първите пенсии по личните вноски.

"Мислили сме за намаление на таксите, но докато не е ясно как ще се уреди изплащането на пенсии, не можем да си направим точни разчети", коментира той, обяснявайки, че не се знае дали няма да ги задължат да осигурят големи резерви. Мнението на Марков и това на Даниела Петкова се споделя и от Николай Марев. Преди да се говори за намаляване или увеличаване на таксите, всяко дружество трябва да направи анализ на приходите и разходите си, за да види дали може да си го позволи, смята шефът на "ДСК - Родина".

Именно разликата в мащаба на всяка отделна компания се сочи от бранша като причина още да не е дошло времето за намаляване на максималната граница на таксите или поне това да става постепенно, на малки стъпки. Става дума за новите играчи, които още не са натрупали достатъчно капитал и резерви като по-старите и едно механично намаление за всички ще ги затрудни много.

По думите на Даниела Петкова те не биха могли да издържат, ако събират по-малко пари. Към края на юни двете най-нови дружества - "Пенсионноосигурителен институт" (свързан с Алексей Петров) и "Топлина" (контролиран от Христо Ковачки), действително са на загуба, а в края на миналата година резултатите им отново са отрицателни, показват данните на КФН.

Без ефект от конкуренцията
На ниво конкуренция на клиенти едно намаляване на таксите няма да има голям ефект, е мнението на Страхил Видинов. Според него при избора си хората не се ръководят от тарифите на отделните компании, сравнявайки ги - както избират между банките - а се влияят много повече от активността на осигурителните посредници.

Твърдението на Видинов се покрива с международно проучване в България, Гърция, Кипър, Германия и Франция, според което българите имат най-много пропуски и са най-малко грамотни в областта на пенсионното и социалното осигуряване. Резултатите от изследването бяха обявени преди по-малко от два месеца от Висшето училище по застраховане и финанси.

Така, докато потребителите не започнат да се интересуват от всяка такса и удръжка, която събират компаниите, и не им покажат ясно, че това също е критерий за избора им, едва ли дружествата ще проявят инициатива сами да ги намалят.

Източник: Дневник
Търси в документи