Choose a Language:
 
АНКЕТА
Бихте ли платили за онлайн консултантска услуга?
Не.При никакви условия.
Да.
Да. Всяка услуга си има цена.
   
НОВИНИ
13-10-2011 19:40
Вътрешни правила по ЗМИП и Критерии за съмнителни сделки, операции и клиенти за Лица, които по занятие извършват счетоводни услуги

В сайта на Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) са публикувани Вътрешни правила по ЗМИП и Критерии за съмнителни сделки, операции и клиенти за Лица, които по занятие извършват счетоводни услуги. 

Както знаете, в брой: 57, от дата 26.07.2011 г. на Държавен вестник беше публикуван УКАЗ № 178, чрез който влиза в сила Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на терориз­ма.

http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=54851 

Промяната, касаеща счетоводителите на свободна практика и специализираните счетоводни предприятия е промяната в § 4. На Закона за мерките срещу изпирането на пари, а именно:

31. лица, които по занятие извършват счетоводни услуги;

32. частните съдебни изпълнители.“

На практика това означава, че всеки занимаващ се със счетоводни услуги по занятие, трябва в 4-месечен срок от обнародването на промените в ДВ, да приеме вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, като ги предостави за утвърждавне от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

Какво указват ДАНС: 

 

„ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА НА ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА, ЗАДЪЛЖЕНИ ЛИЦА ПО

ЧЛ. 3, АЛ. 2, Т. 31 ОТ ЗМИП

РАЗДЕЛ I. Общи положения

Чл.1. Нормативното основание за разработване на настоящите Вътрешни правила са чл. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), във връзка с чл. 9 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ).

Чл.2. Целта на настоящите вътрешни правила е:

1. Да спомогнат за предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, групи и специализирани организации на

организираната престъпност, насочени към изпиране на пари и

финансиране на тероризма;

2. Да определят задълженията на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ, като задължени по чл.3, ал.2, т.31 лица от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), както и конкретни процедури по тяхното изпълнение;

3. Да установят ясни критерии за разпознаване на съмнителни операции или сделки и клиенти, свързани с изпирането на пари и/или финансиране на тероризма;

4. Да регламентират събирането, обработването, съхранението и предоставянето на информация на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност", както и на информация

свързана с прилагането на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма;

5. Да определят реда и начините за първоначално и текущо обучение и квалификация на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ и на техните служители по прилагане на мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма.

Мерки срещу изпиране на пари

 Чл.3. Мерките за предотвратяване действията на клиенти на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ, свързани с изпиране на пари, са:

1. Идентифициране на клиенти, физически и юридически лица и проверка на тяхната идентификация;

2. Идентифициране на действителния собственик на клиент юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния собственик;

3. Събиране на информация от клиента относно целта и характера на отношението, което е установено или предстои да бъде установено с него;

4. текущо наблюдение върху установените професионални отношения и проверка на сделките извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата дейност и рисков профил, в т.ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи;

5. Разкриване на информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти, при съмнение за изпиране на пари.

Мерки срещу финансиране на тероризма

 Чл.4. (1) Освен мерките по чл.3, съгласно Закона за мерките срещу финансирането на тероризма се прилагат и следните мерки срещу финансиране на тероризма:

1. блокиране на парични средства, финансови активи и друго имущество;

2. забрана за предоставяне на финансови услуги, парични средства, финансови активи или друго имущество.

(2) Лицата, изпълнили мярка по ал. 1, незабавно уведомяват за това министъра на вътрешните работи, министъра на финансите, председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.

(3) Блокирането по ал.1 има действие на запор или възбрана.

(4) По предложение на министъра на вътрешните работи, на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списък на физическите лица, юридическите лица, групите и организациите, спрямо които се прилагат мерките по този закон.

(5) В списъка по ал. 1 се включват:
1. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации;
2. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.

(6) В списъка по ал. 1 могат да се включат и лица, посочени от компетентните органи на друга държава или на Европейския съюз.

(7) Решението на Министерския съвет по ал. 1 се обнародва в

"Държавен вестник" незабавно след приемането му.

 

РАЗДЕЛ II.

А: Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация

Чл.5.(1) ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ, като задължени по чл.3, ал.2, т.31 от ЗМИП лица, идентифицират клиентите си в следните случаи:

1. при установяване търговски или професионални отношения;

2. при извършване на операция или сключване на сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута;

(2) Идентифицирането на клиентите се прави и в случаите, на извършване на повече от една операция или сделка, които поотделно не надвишават 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, но са налице данни, че операциите или сделките са свързани.

(3)Клиентите се идентифицират и извън горните случай, когато възникне съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризма

 Чл.6. Идентифицирането на клиенти се извършва, както следва:

 1.За юридически лица - чрез изискване на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние, а ако лицето не подлежи на регистрация - на заверен препис от учредителния акт. Необходима информация за лицето: наименование, седалище, адрес на управление, предмет на дейност или цел, срока на съществуване (ако има такъв) органите на управление и представителство, вида и състава на колективния орган на управление (съвет на директорите, управителен съвет). Когато в официалното извлечение от съответния регистър не се съдържат необходимите за идентификацията данни, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на други официални удостоверителни документи за тези данни;

2.За физически лица - чрез изискване на официален документ за самоличност и регистриране на неговия вид, номер, издател, както и на трите имена, адреса и единния граждански номер на лицето. Физическите лица - еднолични търговци, представят освен документите по тази точка и документите по т. 1;

 Чл.7.(1) Ако операцията или сделката се извършва чрез представител, се изискват доказателства за представителната власт, след което се идентифицират представителят, представляваният и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.

(2) Ако операцията или сделката се извършва в полза на трето лице без упълномощаване, се идентифицират третото лице, от името и за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката. При идентифицирането се установяват трите имена, ЕГН и връзката на лицето, непосредствено извършващо сделката, със съответното физическо или юридическо лице.

 Чл.8. При промяна на обстоятелствата по време на осъществяване на операцията или сделката, юридическите лица или физическите лица еднолични търговци, представят в 7 дневен срок от вписване на промяната в регистъра копие от новата съдебна регистрация.

 Чл.9. При установяване на професионални или търговски отношения или осъществяване на операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или друга форма без присъствието на клиента, се предприемат подходящи мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента.

 Чл.10. Задължително се идентифицират физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице. Действителен собственик на клиент- юридическо лице, е:

1. физическо лице или физически лица, които пряко или непряко притежават повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на клиент- юридическо лице, или на друга подобна структура, или пряко или непряко го контролират;

2. физическо лице или физически лица, в полза на които се управлява или разпределя 25 на сто или повече от имуществото, когато клиент е фондация, организация с нестопанска цел или друго лице, което осъществява доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трето лице;

3. група от физически лица, в чиято полза е създадена или действа фондация, организация с нестопанска цел или лице, осъществяващо доверително управление на имущество или разпределение на имущество в полза на трети лица, ако тези лица не са определени, но са определяеми по определени признаци.

 Чл.11.(1) Идентифицирането на действителен собственик на клиент - юридическо лице, както и проверката на тяхната идентификация се извършва чрез използване на документи, данни или информот независим източник (удостоверение от съответния регистър, учредителен договор при ООД, списък на акционерите при АД и др.), от която да са видни физическите лица, действителни собственици.

(2) При липса на друга възможност идентифицирането може да се извърши чрез декларация, подписана от законния представител или пълномощника на юридическото лице условията и с реквизитите, определени в ППЗМИП (Приложение № 2).

 Чл.12.(1) Когато определена сделка попада в посочените в чл. 5 случаи на задължително идентифициране на клиента, ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ са длъжни първо да извършат идентифицирането на клиентите си, след което пристъпват към осъществяването на самата сделка.

(2) Идентифицирането, включително идентифицирането на физическите лица, действителни собственици на юридически лица, се извършва чрез представяне на посочените в чл. 6 и чл.11 документи.

 Б: Рисков профил на клиента  

Чл.13.(1) Информацията, касаеща идентифицирането на клиента се проверява чрез един или повече от способите, изброени в чл. 4 от Правилника за прилагане на ЗМИП /ППЗИМП/. Същата се използва за първоначална оценка на рисковия профил на клиента.

(2) На основа на анализ ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ определя категория клиенти или бизнес отношения с по – висок риск, който поставят на особено наблюдение

и по отношение на които прилагат разширени мерки. В тази категория се включват клиентите, които нямат постоянно пребиваване или място на търговска дейност в страната, офшорни компании, компании с номинални собственици или с акции и дялове на приносител, компании на доверително управление или други подобни структури.

 Чл.14.(1) Задължително се поставят под особено наблюдение търговските или професионалните си отношения, операциите и сделките с лица от държави, които не прилагат или не прилагат напълно международните стандарти в противодействието на изпирането на пари.

(2) Когато операцията или сделката по ал. 1 няма логично икономическо обяснение или видимо основателна причина, се събират, доколкото е възможно, допълнителна информация за обстоятелствата, свързани с операцията или сделката, както и за нейната цел.

 Чл.15. Задължително се прилагат разширени мерки по отношение на клиенти, които заемат или са заемали висша държавна длъжност в Република България или в чужда държава, както и по отношение на клиенти, които са свързани с тях лица.

 Чл.16.(1)Клиенти по смисъла на чл.15 са потенциални клиенти, съществуващи клиенти и действителни собственици на клиент - юридическо лице, които са:

1. държавни глави, ръководители на правителства, министри и заместник- министри;

2. членове на парламенти;

3. членове на конституционни съдилища, на върховни съдилища или на други висши органи на съдебната власт, чиито решения не подлежат на последващо обжалване освен при изключителни обстоятелства;

4. членове на сметна палата;

5. членове на управителни органи на централни банки;

6. посланици и управляващи дипломатически мисии;

7. висши офицери от въоръжените сили;

8. членове на административни, управителни или надзорни органи на държавни предприятия и търговски дружества с едноличен собственик държавата.

(2) Категориите, определени в ал.1, т.1 - 7, включват съответно и доколкото е приложимо длъжности в институциите и органите на Европейския съюз и в международни организации.

(3) Мерките, предвидени за категориите клиенти по ал. 1, се прилагат и по отношение на кметовете и заместник-кметовете на общини, кметовете и заместник-кметовете на райони и председателите на общински съвети.

(4) Категориите, определени в ал. 1, т. 1 - 8, изключват

длъжностни лица на средно ниво или по-младши длъжностни лица. (5) За целите на чл. 12 за "свързани лица" се считат:

1. съпрузите или лицата, които живеят във фактическо съпружеско съжителство;

2. низходящите от първа степен и техните съпрузи или лицата, с които живеят във фактическо съпружеско съжителство;

3. възходящите от първа степен;

4. всяко физическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е действителен собственик съвместно с лице по ал. 1 на юридическо лице или се намира в други близки търговски, професионални или други делови отношения с лице по ал. 1;

5. всяко физическо лице, което е едноличен собственик или действителен собственик на юридическо лице, за което се знае или може да се предположи въз основа на публично достъпна информация, че е било създадено в полза на лице по ал. 1.

Чл.17. Разширените мерки по отношение на клиенти могат да бъдат:

1. извършване на посещения на посочения от клиента адрес;

2. изискване на допълнителни документи и информация от клиента;

3. събиране на сведения чрез друг клиент;

4. справки в Интернет;

5. изискване на референции от свои контрагенти в страната или в чужбина или от други лица по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП;

6. събиране на сведения за източника на доходи;

7. проверка на дейността на клиента, включително чрез посещение на негови производствени или административни помещения или чрез събиране на сведения от негови контрагенти;

8. проверка при работодателя на клиент - физическо лице;

9. мерки, съдържащи се в указания, издадени от директора на дирекция

„Финансово разузнаване” на ДАНС;

10. други мерки, преценени от лицето по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗМИП като подходящи.

 Чл.18(1). Лицата, извършващи операция или сделка чрез или с ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. (Приложение 1).

(2) ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ са длъжни да изискат декларацията преди извършването на съответната операция или сделка.

 Чл.19. В случаите, при които не може да се извърши идентификация на клиента в съответствие и изискванията на ЗМИП и актовете за прилагането му, както и при не представяне на декларация за произход на средствата по чл.4, ал.7 от ЗМИП, задължително се отказва извършването на операцията или сделката при установяването на търговски или професионални отношения. Ако не може да се извърши идентификация на клиента в случаите на вече установени търговски или професионални отношения, то следва да се прекратят тези отношения.

 

РАЗДЕЛ III.

Критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки, източници и клиенти

Чл.20. За съмнителни първоизточници на парите /имуществото, собствеността/ следва да се считат:

20.1. Страни, не прилагащи препоръките на FATF /Financial

Action Task Force/ - Международна организация, която определя стандартите в противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма;

Информация за страни с идентифицирани от FATF недостатъци при прилагането на международните стандарти срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма /не спазващи препоръките на FATF/ може да бъде намерена на страницата на FATF в интернет: http://www.fatf-gafi.org

20.2. Страни със статут на офшорни зони или определени като данъчни убежища;

Актуална информация за офшорните финансови центрове, може да бъде намерена на страницата в интернет на Международения валутен фонд: http://www.imf.org/external/NP/ofca/OFCA.aspx

Списъкът не е изчерпателен и към него могат да се добавят редица юрисдикции, които притежават характеристики или предоставят услуги, характерни за офшорните центрове.

 20.3.Страни, включени в ограничителниите списъци на ООН и OFAC, Министерство на финансите на САЩ;

 Актуална информация за физическите и юридическите лица, спрямо които са наложени ограничителни мерки, могат да бъдат намерени на следните адреси в интернет: ООН, Съвет за сигурност - http://www.un.org/Docs/sc/ както и OFAC, Министерство на финансите на САЩ –

http://www.treasury.gov/offices/enforcement/ofac/

Чл.21. Съмнителни сделки, операции и клиенти:

21.1 Наличие на задължения в особено големи размери на предприятието към собствениците или други свързани лица – сметки Други кредитори, Доставчици или отразени като Други резерви;

21.2 Наличие на вноски в особено големи размери под формата

на Основен капитал, неподлежащ на регистрация;

21.3 Наличие на апортни вноски в особено големи размери на движимо и недвижимо имущество от физическо или физически лица;

21.4 Липса на информация за собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер;

21.5 Нежелание от страна на клиента да предостави информация за броя на разплащателните си сметки, за състоянието им и движението по

същите;

21.6 Авансови преводи в чужбина по договори, които значително облагодетелстват продавача;

21.7 Плащания към страни членки на ЕС и извън ЕС, когато документите пораждат съмнение за автентичност или операциите не съответстват на обичайната дейност на предприятието;

21.8 Несвоевременно отразяване на получени средства;

21.9 Получаване на привлечени средства под формата на заем от трети лица - физически или юридически, както и от свързани с дружеството лица;

21.10 Заплащане на проучвания, изследвания, бизнеспроекти и други в размери, несъответстващи на обичайните;

21.11 Заплащане на доставка на стоки от трето лице, което не е

страна по сделката без обективна причина или свързаност с клиента;

21.12 Сдружаване с цел прехвърляне на имущество, придобито от престъпна дейност, укриване на източника и местонахождението, подпомагане и улесняване на такова действие. Отнася се и за придобито имущество, когато дейността е извършена в държава – членка на ЕС или в друга държава;

21.13 Клиенти от страна, която е известна с производството и разпространението на наркотици или страна от списъка на рисковите държави;

21.14 Операции/сделки с необичайни договорености и с цени, многократно по- високи или ниски съобразно пазарните такива;

21.15 Операции/сделки, без достатъчно документално подкрепена законова обоснованост;

21.16 Операции /сделки без търговска и/или икономическа логика, например сделки с предмет различен от основната дейност на клиента или с необосновано голям обем спрямо дейността на същия;

21.17 Операции /сделки, при които средствата за изпълнението им имат съмнителен източник, включително и от съмнителни операции;

21.18. Операции /сделки придружени от други факти, пораждащи съмнение, например - извършват се последователни разплащания в брой или се използват разплащателни сметки в задгранични и/или офшорни банки и други.

21.19 Искане от клиент за счетоводна/и услуги, с оглед прикриване на реалния финансов резултат от дейността на предприятието му от компетентните органи;

21.20 Няколко придобивни сделки извършени от едни и същ клиент, за кратък период от време, несъразмерни с декларирания от него оборот и приход;

21.21 Използване на едно и също лице – пълномощник по сделки от множество свързани помежду си юридически лица;

21.22 Сделки на клиент, по които се предвиждат неоснователно високи разходи за разработки, маркетинг или реклама и др. административни разходи;

21.23 Сключени сделки с множество различни контрагенти, при които разплащанията се извършват по такъв начин, че крайният бенефициент на средствата се явява първоначалния или свързвано със същия лице /а ;

21.24 Установени сделки на клиенти с контрагенти, фигуриращи в списъка по чл.182, ал.3, т. 2 от ДОПК към съотносимия период на сключените сделки и извършените разплащания по същите;

21.25 Сключен договор от клиент със лица за наемен труд, на стойности несъотносими с конкретните дейности, които същите следва да извършват, а така също и сключен договори за управление на дружество с лице без релевантно образование и ценз спрямо отговорностите;

21.26 Молба от клиент за извършване на неикономически

обосновани сделки от негово име ;

21.27 Молба от клиент за умишлено нагласяване на конкретни финансови показатели, с оглед последващото му участие в конкурс за обществена поръчка, както и кандидатстване за финансиране по европроект.

21.28 Клиент/и, за които в процеса на счетоводно обслужване се установява сделка или сделки / операция или операции/ с организации и лица, за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури.

21.29 Установени издавани периодично / регулярно / кредитни известия на обичайни контрагенти на техен клиент, с оглед манипулиране на финансовите показатели;

21.30 Транзакции без логични икономически причини - не е налице връзка между дейността на дружеството клиент и другите страни, участващи в транзакцията;

21.31 Сделки на клиент, по които се предвиждат несъразмерни разходи за транспорт, опаковки и т.н.;

21.32 Опити за установяване на нерегламентирани контакти със служители, както и с ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ;

21.33 Представяне на документи с противоречиво съдържание;

21.34 Клиенти фиктивни дружества; дружества, собственост на номинални акционери или контролирани чрез номинални директори или директори юридически лица;

21.35 Очебийна демонстрация на свръх лукс (луксозни марки коли, дрехи, аксесоари и др.) от страна на даден клиент, когато това е несъвместимо с финансовото му състояние и приходи;

21.36 Представители или пълномощници на клиентите, документи на които, удостоверяващи тяхната самоличност и/или представителна власт, пораждат съмнение относно тяхната автентичност.

21.37 Операция/сделка при която е невъзможно да се идентифицира действителния собственик на клиент – юридическо лице.

Чл.22. Финансирането на тероризма може да се разпознае чрез анализ на следните съмнителни операции, сделки и клиенти:

22.1 Транзакции по сметки на клиент, несъответстващи на предишните състояния по баланс на организацията му, влогове или тегления (в брой, чекове, парични преводи);

22.2 Транзакции, включващи голям обем входящи и изходящи преводи, без логична или очевидна цел;

22.3 Договаряне с чекове на трети лица или техни влогове в чуждестранни банкови сметки;

22.4 Трансфери между банкови сметки на свързани лица или дарения без очевидна причина;

22.5 Дарения от страни със статут на офшорни

зони/юрисдикции/ или определени като „данъчни убежища”;

22.6. Анонимни дарения;

22.7 Дарения, направени под условие – цялото или част от дарението да бъде използвано по посочено от дарителя начин;

22.8 Използване на множество банкови сметки за набиране на средства, които после се превеждат на едни и същи чуждестранни бенефициенти;

22.9. Наличието на информация, която да навежда на съмнение, че конкретната /ите сделка/и или операция/и са извършени с цел финансиране на терористична дейност;

22.10 Физическите и юридическите лица, групите и организациите, фигуриращи в Списъка по чл.5 от ЗМФТ, приет с Решение

№ 265 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2003 г.) с

последващи допълнения и изменения;

22.11 Повишено наблюдение относно клиент- СНЦ, като организация с по-висока степен на уязвимост относно финансиране на тероризъм.

 

РАЗДЕЛ IV.

 Задължения на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ

 Чл.23. Задължения на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ, във връзка с предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма:

 1.събират, обработват, съхраняват и разкриват информация за конкретни операции или сделки;

2.събират доказателства относно собствеността на имуществото, подлежащо на трансфер чрез представяне на официален документ за собственост, а при необходимост и други доказателства;

3.изискват сведения за произхода на паричните средства или

ценности - предмет на операциите или сделките; произходът на тези средства се удостоверява с декларация от клиента, а при необходимост и с други доказателства;

4. събират информация за своите клиенти и поддържат точна и подробна документация за операциите им с парични средства или ценности;

5. събират информация дали клиента е включен в списъка по чл.

5 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма

6. създават копие от всички документи относно идентифицирането и ги съхранява в архива на дружеството за срок от 5 (пет) години.  

Чл.24.(1) При съмнение за изпиране на пари или, че дадени операции или сделки са насочени към финансиране на тероризма ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ координират изцяло събирането на информацията, относно съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни, като събраната информация се документира и съхранява така че да е на разположение на Дирекция “Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

РАЗДЕЛ V.

 Събиране, съхраняване и разкриване на информация

 Чл.25.(1)Събирането, обработването, съхраняването на информацията за клиентите и за извършваните от тях операции, се извършва от ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ. Действията по събиране на информация се предприемат при наличие на описаните хипотези относно съмнителни клиенти, сделки или операции. Информацията се отнася до съществените елементи за размера на дадена операция, сделка, съответните документи и други идентификационни данни.

(2)ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ изготвят доклад за съмнителна операция и го предоставят на Дирекция “Финансово разузнаване" заедно с цялата налична информация по конкретната сделка. Данните и документите се предоставят на Дирекция “Финансово разузнаване" в оригинал или служебно заверен препис.

 (3) Информацията за сделки и операции, при които е възникнало съмнение за изпиране на пари и за финансиране на тероризма, се завежда в дневник, който е прошнурован, прономерован, подпечатан и заверен с подписа на началника на Специализираната служба. В дневника се вписват фактите за съмнителни операции и сделки и се подписва служителят, събрал информацията. Открива се дело за всеки отделен случай или клиент, в което по реда на постъпването се класират всички документи.

(4) Информацията се събира при условията и по реда на ЗМИП, ПЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и настоящите Вътрешни правила и задължителните указания на Председателя на ДАНС.

(5) Събираната информация се използва само за целите на ЗМИП и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

 Чл.26.(1) ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ съхраняват информацията, свързана с идентифициране на клиенти, съмнителни операции/сделки и документите за срок от 5 години. За клиентите срокът тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията, а за сделките и операциите - от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване

(2) Информацията се съхранява по години и по ред на постъпване, като допълнително клиентите се водят по азбучен ред.

(3) Съхраняваните информация и документи се представят при поискване на Дирекция “Финансово разузнаване" в оригинал или служебно заверен препис. Редът, сроковете и периодичността се определят в правилника за прилагане на ЗМИП.

 Чл.27.(1) При съмнение за изпиране на пари или за финансиране на тероризма ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ незабавно уведомяват Дирекция “Финансово разузнаване", при възможност преди извършването на сделката/операцията.

(2) В неотложни случаи уведомлението може да се извърши в устна форма, по телефона или по друг начин, и с последващо писмено потвърждение в срок до 24-часа, оформено по надлежния ред.

(3)Забранява се на всички служители на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ, които са запознати с факти и обстоятелства относно случаи по ал. 1, да ги разгласяват.

(4)При съмнение за изпиране на пари Министърът на финансите по предложение на председателя на ДАНС, може да спре с писмена заповед определена операция или сделка за срок до три работни дни, считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта. Ако до изтичане на този срок не бъде наложена превантивна мярка, запор или възбрана, операцията или сделката може да се извърши.

Чл.28. Компетентните органи, получили информация във връзка с прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари, ППЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, са длъжни да запазят анонимността на лицата, които са я предоставили.

 Чл.29. ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ предоставят информация по чл. 11 а от ЗМИП на дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, на хартиен или магнитен носител или по електронен път по образец съгласно ( Приложение № 3).

 РАЗДЕЛ VI. Обучение на служителите

Чл.30.(1)

ЛИЦАТА,

КОИТО ПО

ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ

СЧЕТОВОДНИ

УСЛУГИ

са длъжни

да запознаят всички

членове/служители със Закона за мерките срещу изпирането на пари,

Правилника за неговото приложение и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, както и с настоящите вътрешни правила на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ в Република България за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма ( Приложение № 4).

(2) Задълженията по предходните алинеи следва да се прилагат и по отношение на всички новопостъпили на работа членове/служители след приемането на тези правила.

(3) Всички членове/служители попълват писмени декларации, че са запознати със Закона за мерките срещу изпирането на пари, ППЗМИП, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и

Единни вътрешни правила на ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ СЧЕТОВОДНИ УСЛУГИ в

Търси в документи